Целенасоченото напътстване може да доведе до подобрено представяне на отделните служители, екипи, компании. В реалния живот, обаче много мениджъри са подложени на натиск да постигнат краткосрочни резултати и поради това – не са в съсстояние да възприемат „управленски стил на напътстване”, защото той често предполага допълнително усилие и поемане на риск. Поради това, те често предпочитат да заплашват, принуждават или сами да извършват работата. Този негативен подход, обаче не би проработил в компании, които са посветени на това да успяват в конкурентна среда. Мениджърите следва да се доверяват на техните сътрудници, за да ги насърчат да се справят по-добре. Рискът, усилието и инвестираното време си заслужават.
Насочването може да бъде предприето когато мениджърите усетят нуждата и възможността за такова.
Конкретното напътстване се случчва когато мениджърът се фикусира върху възможността и разбира какво трябва да направи.
Какво прави напътсването уникално?